Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2007 11:26 - Дневник на управителя на ЕС- Ноември 2007
Автор: etajna Категория: Други   
Прочетен: 4267 Коментари: 2 Гласове:
0



16 Ноември – купих подходящ плафон и лампа. Пробивах малко дупки, за монтажа и проверих кои брейкъри изключват стълбищното осветление. Добре беше да се ориентирам кое от къде... Всъщнист има доста неща, които трябва да се знаят, не само в елекро частта, нещо което разбирам, но водата, парното, канала...   17 Ноември – Занесох и последния счупен прозорец на стъклар. Монтирах включващото устройство и плафона във входното фоайе. Необходимо беше да се направят настройки за да не се включва от движението по улицата, а само, когато човек наистина влезе вътре. И настройка на времето – това е по-пипкаво, защото минималното време е около 10s, но леко да врътнеш става повече от минута. Третата настройка е за това, каква да е осветеността за да се изключи лампата. Сутринта на 18-ти си поиграх малко. 

Лампата, която се включва автоматично впечатли моите съседи. Докато други неща, като например прозорците, които ми отнеха много време, усилия и доста повече средства останаха незабелязани
.   18 Ноември – Понеже валеше се качих да видя от къде тече в асансьорното помещение. Направих един капак за временно затваряне на счупения прозорец - иначе през зимата вътре стават преспи. Пръсках с пяна на най-проблематичното място, където тече – едва ли ще има съществен ефект. Пробих отстрани на рамката на прозореца, за да минават от там кабелите. Прекарах няколко кабела. Явно прекъсването се е усетило от кабелния оператор, защото момчетата дойдоха тъкмо когато блажено се готвех за душа. Качих се с тях и те подредиха техните си кабели... Защото се оказа че хъбовете са на 2 различни интернет доставчици. Направи ми впечатление, че младежите работят много добре, като екип, много са възпитани и търпеливо свършиха, каквото беше възможно, макар че се стъмни. През деня смених контакта в абонатната станция, който беше силно нагорял и измъкнат. Намерих повредата в кабела за лампата на дясното крило на мазето. Поставих лампа. Ще трябва да сложа една резервна крушка на видно място и да напиша „РЕЗЕРВНА КРУШКА” – защото на някого, като му изгори взема от общата и е доста неприятно.   19 Ноември – Купих едни лайсни и конзоли, а също и ключ за да осигуря някакви условия – стелаж за подреждане на тези хъбове, разклонител с много гнезда, и да пусна светлото, ако не е съвсем прецакано. Пуснах по едно напомнящо съобщение за плащане на таксите. Опитах се да направя форма, по която да се събират таксите за входа и да има един екземпляр за апартамент.   20 Ноември – пратих писмо до един от кабелните оператори. С предложение ползването да става с договор, и уведомяване, че през лятото ще се прави хидроизолация. (никакъв знак, че са го прочели)   21 ноември –  купих тетрадка за таксите, папки с формуляр за платени такси, които да бъдат в хората. Поръчах изработване на печат;   24 ноември – поставих лампа в асансьорното помещение и преместих едни ЛАН-кабели, които се притискаха от прозореца. Изхвърлих складираната стара дограма от абонатната станция. Поставих пластмасоми капаци на прозорците на абонатната (единият беше запушен с дунапрен и някакъв талашит). Направих едно показно метене на цялото помещение.... Замислих се... съвсем хипотетично... ако жената ме изгони, там е топло и може да се създаде ергенски комфорт... и е романтично!... Само да прекарам интернет... За креват не си и помислям даже.   26 ноември – Открих банкова сметка, в банката до супермаркета. Дадох прошнурованата книга на леля Роси. Раздадох срещу подпис папките на повечето апартаменти. Записах си, по колко ключа да извадя, когато входната врата бъде готова за заключване. С някои обмених по няколко думи – казваха си какво искат да се направи.(доста различни неща) Помолих много свенливо на втория етаж да не си оставят торбите с боклука пред входните врати. Студентът си я прибра, без проблем. Но жената на борчето от другия апартамент ми каза, че понеже те са си наели чистачка, щяла да„ си държи боклука където си поиска”. Казах й само, че не съм очаквал такава реакция. На сутринта изхвърлих торбите им. Не че се надявам да се променят... просто това беше единственото, което можех да направя.   1 декември – Декемврийско почистване на района. Понеже не ме свърташе а пред погледа ми само боклуци и боклуци, реших вместо да пиша тъпи постове да почистя. Купих два пакета от по 15 торби за боклук наизвадих инструменти и се отдадох на обществено полезен труд – както казва борчето, съчетание между „спортен полуден и ленински съботник”... Леля Роси веднага ми се притече на помощ и почна да ми се кара, що не съм я повикал. Листата на паркинга бяха много удобни за метене, а и колите ги нямаше. Един съсед от другия вход също взе участие. Почти бяхме напълнили всички торби, когато минаха двама младежи „Батко, няма ли някаква работа и за нас?!” Аз изпадам в умиление, когато видя циганин да търси работа! Под секрет мога да споделя, че бих намерил работа за целият цигански народ, ако имах достатъчно пари... Разбира се в случая се опъвах малко – приятно е да те кандардисват. Казах им да направят една уборка в тревните площи – някои от прекрасните ми съседи съвсем аристократично си изхвърлят боклуците през прозорците. Като свършиха уборката, започнаха да ме питат за утре, ще има ли работа – казах им че планирам да се изрежат прорастналите храсталаци и дървета... Отново кандардисване – донесох трион и лозарски ножици (фирмени са - купих ги специално за да си подкастрям черешата) и младежите орязаха един камион клонаци... Започна да става тъмно и ме можеше да се види доколко са свършили добре работата. На другия ден видях, че има какво да се желае, но съм доволен! Дадох си сметка че плащам добре, защото младежа, (Васко)  настоя да си остави телефона. (Неговият джиесем е много по-модерен от моя. ) По време на почистването на паркинга стана малко скарванеАндрей от първия етаж се появи от някъде, и започна да ми се кара, че съм бил събудил старата му и болна майка от сън – между 14.00 и 16.00ч не се работело... Паркингът, който е от другата страна на улицата, бил общинска собственост. А в общинска и етажна собственост не се работело в този часови пояс. Мда! Той се прибра, обаче аз се ядосах и си попсувах малко... и заработих по настървено. Другия път ще го посъветвам да прочете внимателно закона и да повика полиция. Не знае, какъв член съм му приготвил! Леля Роси ме успокои – „Не му се връзвай, бе, вчера беше Андреев ден, още не е изтрезнял човека!” Тя може би е много права. Накрая изметох и козирката на входа – върху нея падат парчета мазилка... Блокът е опасен и не знам... – кога ли на някого ще му хрумне „да се глобяваме”.?.. Може би след някоя счупена глава.

Открих че гръмоотводната защита е прекъсната - човек като е домоуправител и забелязва повече неща. Ще трябва да намеря подходящ болт и да направя връзката.   2 декември – Бай Вене ми даде ключовете от общото мазе под стълбищата и пуснах чешмите между етажите – едно от условията на чистачката да се хване да чисти входа. Предупредих Леля Роси, че и ние можем да имаме условия и изисквания, така че чистачката да не се прави на Желязко Христов - Входа ни бил отвратителен, нямало друг такъв вход и др - посетих всички входове в блока, шест на брой – само един се заключва и е в по-добро състояние, защото там има солариум в един от апартаментите. Поставих стелаж в асансьорното помещение – мрежарите да си поставят суичовете и да има някакъв ред. Леля Роси, се похвали, че бай Вене започнал да й плаща – казали си „каквото било, било...” Беше много въодушевена. И аз не съм го очаквал – през деня, като го видях ми каза, че ще плаща по банковата сметка... показах му абонатната станция и видях че му стана приятно, сам предложи да освободи общото мазе под стълбищата...   Леля Роси е проявила мъдрост и е преодоляла някаква вътрешна съпротива – обясняваше ми как го е отлагала много дни, и накрая си казала „каквото ще да става”... Предполагам, че и на бай Вене не му е било лесно... Все пак това е само един жест и не означава нормализиране на отношенията – не бих искал да се ентусиазирам. Една идея ми хрумна, защото има адски много кабели... Кабелите могат да минават през една метална тръба зад асансьора, която по проект е за изхвърляне на боклука. Сега не се ползва, а отворите й са заварени.Защото никой не си маха старите кабели, които вече не се ползват. И не се спазва правилото за разделяне на силовите кабели от телефонните, което пък е и опасно.    


Тагове:   ноември,   дневник,


Гласувай:
0



1. анонимен - Въпрос за откритата банкова сметка
28.10.2008 10:40
Имам следния въпрос:
Написал си че си открил банкова сметка.
Това банкова сметка на етажната собственост ли е?
Какви документи се изискват и в коя банка си открил сметката?

До момента не можах да намеря компетентен банков служител който да ми отговори на тези простички въпрос, но вероятно ти можеш:)

Предварително благодаря за информацията!
цитирай
2. etajna - открих сметка на мое име
15.12.2008 08:09
банката няма значение - разплащателна сметка. може да си я гледаш на РС-то.
иначе на името на ЕС само ако е регистрирана, като юридическо лице - има предвидено такова нещо но е сложно и при нас не можа да се постигне.-
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: etajna
Категория: Други
Прочетен: 3080560
Постинги: 16
Коментари: 1048
Гласове: 259
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031