Публикувам и останалата част от дневника, макар че се колебаех, дали има смисъл да си правя тези усилия. Ще ги направя. Ще публикувам и Годишния си отчет. И още 2-3 материала за приключване.

..............  16 Ноември – купих подходящ плафон и лампа. Пробивах малко дупки, за монтажа и проверих кои брейкъри изключват стълбищното осветление. Добре беше да се ориентирам кое от къде... Всъщнист има доста неща които трябва да се знаят, не само в елекро частта, нещо което разбирам, но водата, парното, канала...   17 Ноември – Занесох и последния счупен прозорец на стъклар. Монтирах включващото устройство и плафона във входното фоайе. Необходимо беше да се направят настройки за да не се включва от движението по улицата, а само, когато човек наистина влезе вътре. И настройка на времето – това е по-пипкаво, защото минималното време е около 10s, но леко да врътнеш става повече от минута. Третата настройка е за това, каква да е осветеността за да се изключи лампата. Сутринта на 18-ти си поиграх малко.  18 Ноември – Понеже валеше се качих да видя от къде тече в асансьорното помещение. Направих един капак за временно затваряне на счупения прозорец, защото през зимата вътре стават преспи. Пръсках с пяна на най-проблематичното място – едва ли ще има съществен ефект. Пробих отстрани на рамката на прозореца, за да минават от там кабелите. Прекарах няколко кабела. Явно прекъсването се е усетило от кабелния оператор, защото момчетата дойдоха тъкмо когато блажено се готвех за душа. Качих се с тях и те подредиха техните си кабели... Защото се оказа че хъбовете са на 2 различни интернет доставчици. Направи ми впечатление, че младежите работят много добре, като екип, много са възпитани и търпеливо свършиха, каквото беше възможно, макар че се стъмни. През деня смених контакта в абонатната станция, който беше силно нагорял и измъкнат. Намерих повредата в кабела за лампата на дясното крило на мазето. Поставих лампа. Ще трябва да сложа една резервна крушка на видно място и да напиша „РЕЗЕРВНА КРУШКА” – защото на някого, като му изгори взема от общата и е доста неприятно.  19 Ноември – Купих едни лайсни и конзоли, а също и ключ за да осигуря някакви условия – нещо като стелаж за подреждане на компютърните  хъбове, разклонител с много гнезда, и пуснах осветлението – трябваше просто да сложа крушка. Пуснах по едно напомнящо съобщение за плащане на таксите. Опитах се да направя форма, по която да се събират таксите за входа и да има един екземпляр за всеки апартамент.  20 Ноември – пратих писмо до един от кабелните оператори. С предложение ползването да става с договор, и уведомяване, че през лятото ще се прави хидроизолация. (никакъв знак, че са го прочели)  21 ноември – поръчах печат и купих тетрадка за таксите, папки с формуляр за платени такси, които да бъдат в хората. Поръчах изработване на печат;  24 ноември – поставих лампа в асансьорното помещение и преместих едни ЛАН-кабели, които се притискаха от прозореца. Изхвърлих складираната стара дограма от абонатната станция. Поставих пластмасоми капаци на прозорците на абонатната (единият беше запушен с дунапрен и някакъв талашит). Направих едно показно метене на цялото помещение.... Замислих се... ако жената ме изгони, там е топло и може да се създаде ергенски комфорт... и е романтично!... Само да прекарам интернет... За креват не си и помислям даже.   26 ноември – Открих банкова сметка, в банката до супермаркета. Дадох прошнурованата книга на леля Роси. Раздадох срещу подпис папките на повечето апартаменти. Записах си, по колко ключа да извадя, когато входната врата бъде готова за заключване. С някои обмених по няколко думи – казваха си какво искат да се направи.(доста различни неща) Помолих много свенливо на втория етаж да не си оставят торбите с боклука пред входните врати. Студентът си я прибра, без проблем. Но жената на борчето от другия апартамент ми каза, че понеже те са си наели чистачка, щяла да „си държи боклука където си поиска”. Казах й само, че не съм очаквал такава реакция. На сутринта изхвърлих торбите им. Не че се надявам да се променят... просто това беше единственото, което можех да направя.   1 декември – Декемврийско почистване на района. Понеже не ме свърташе а пред погледа ми само боклуци и боклуци, реших вместо да пиша тъпи постове да почистя. Купих два пакета от по 15 торби за боклук наизвадих инструменти и се отдадох на обществено полезен труд – както казва борчето, съчетание между „спортен полуден и ленински съботник”... Леля Роси веднага ми се притече на помощ и почна да ми се кара, що не съм я викал. Листата на паркинга бяха много удобни за метене, а и колите ги нямаше. Един съсед от другия вход също взе участие. Почти бяхме напълнили всички торби, когато минаха двама младежи „Батко няма ли някаква работа и за нас?!” Аз изпадам в умиление, когато видя циганин да търси работа! Под секрет мога да споделя, че бих намерил работа за целият цигански народ, ако имах достатъчно пари... Разбира се в случая се опъвах малко – приятно е да те кандардисват. Казах им да направят една уборка в тревните площи – някои от прекрасните ми съседи си изхвърлят боклуците през прозорците. Като свършиха започнаха да ме питат за утре, ще има ли работа – казах им че планирам да се изрежат прорастналите храсталаци и дървета... Отново кандардисване – донесох трион и лозарски ножици (фирмени са - купих ги специално за да си подкастрям черешата) и младежите орязаха един камион клонаци... Започна да става тъмно и ме можеше да се види доколко са свършили добре работата. На другия ден видях, че има какво да се желае, но съм доволен. Дадох си сметка че плащам добре, защото с младежа, Васко, си остави телефона, по негово настояване. (Неговият джиесем е много по-модерен от моя. ) По време на почистването на паркинга стана малко скарване – Андрей от първия етаж се появи от някъде, и започна да ми се кара, че съм бил събудил старата му и болна майка от сън – между 14.00 и 16.00ч не се работело... Паркингът, който е от другата страна на улицата, бил общинска собственост. А в общинска и етажна собственост не се работело в този часови пояс. Мда! Той се прибра, обаче аз се ядосах и си попсувах малко... и заработих по настървено. Другия път ще го посъветвам да прочете внимателно закона и да повика полиция. Само да знае какъв член съм му приготвил! Леля Роси ме успокои – „Не му се връзвай, бе, вчера беше Андреев ден, още не е изтрезнял човека!” Тя може би е много права. Накрая изметох и козирката на входа – върху нея падат парчета мазилка... Блокът е опасен и не знам... – кога ли на някого ще му хрумне „да се глобяваме”.?.. Може би след някоя счупена глава.  2 декември – Бай Вене ми даде ключовете от общото мазе под стълбищата и пуснах чешмите между етажите – едно от условията на чистачката да се хване да чисти входа. Предупредих Леля Роси, че и ние можем да имаме условия и изисквания, така че чистачката да не се прави на Желязко Христов. Входа ни бил отвратителен, нямало друг такъв вход и др - посетих всички входове в блока шест на брой – само един се заключва и е в по-добро състояние, защото там има солариум в един от апартаментите. Поставих стелаж в асансьорното помещение – мрежарите да си поставят суичовете и да има някакъв ред. Леля Роси, се похвали, че бай Вене започнал да й плаща – казали си „каквото било, било...” Беше много въодушевена. И аз не съм го очаквал – през деня, като го видях ми каза, че ще плаща по банковата сметка... показах му абонатната станция и видях че му стана приятно, сам предложи да освободи общото мазе под стълбищата...   Леля Роси е проявила мъдрост и е преодоляла някаква вътрешна съпротива – обясняваше ми как го е отлагала много дни, и накрая си казала „каквото ще да става”... Предполагам, че и на бай Вене не му е било лесно... Все пак това е само един жест и не означава нормализиране на отношенията – не бих искал да се ентусиазирам. Една идея ми хрумна, защото има адски много кабели – старите кабели не се чистят и тръбите са задръстени...Кабелите могат да минават през една метална тръба зад асансьора, която по проект е за изхвърляне на боклук.Сега не се ползва, а отворите й са заварени.Защото никой не си маха старите кабели, които вече не се ползват. И не се спазва правилото за разделяне на силовите кабели от телефонните, което пък е опасно.   30 декември - разговор със Николай Стоянов – от Самоков за ремонт на покрива 4300лв приблизително. -10 Февруари – разговор с Марио Козовски – оферта за ремонт на покрива – около 3200лв. -1.март Намерих чистачка за входа – предишната правеше праблем – уж се бяхме уговорили за 40лв, а се оказа че не било така. Купих кофа, четка, лопатка, дръжки, накрайници с ресни, препарати. Направих вратата на 5 етаж да се заключва с катинар, за да може чистачката даси държи там нещата. Купих изтривалка, и я поставих пред вратата на входа. -7 май чистачката се оплака че нямала белина, дадох й пари да купи. -12 Май месец – Румен Димитров от Самоков – оферта за ремонт на покрива – 3700лв. Понеже е от малцинствата, трябваше много да му обяснявам защо не приемам веднага неговата оферта. Много е чувствителен и накрая тонът му беше едва ли не заплашителен. 14 Май. Леля Роси е внесла 580лв в банката по сметката за ремонт на покрива. Провалено събрание за избор на комисия .Бай Димитър ми плати 110лв – внесох ги и му дадох копие от платежно. 2 Юни. Леля Роси е внесла 700лв в банката по сметката за ремонт на покрива.Периодично оглеждам за отворени прозорци на стълбището, затварям ги за да не се изпочупят при буря. -23. юни Събрание, на което беше прието да се създаде комисия за ремонта и бяха избрани членове на комисията. -24.юни – обадих се на Козовски, беше в провинцията. -24.юни – инкасаторката не успяла да засече главния водомер. Обадих се да кажа какво е показанието по телефона. Беше 28869(водомер №400990, абонатен №4063544) оказа се че последното засечено от инкасатори показание е 29147 – с близо 300м3 повече!!!). Показанието на водомера за топла вода с № 03001491 в абонатната станция е 4942(226) (от съобщение към фактура от Топлофикация за м.юни, се вижда какви показания са засечени – старо 4844 и ново 4966 към 30 юни- изглежда реално) Започна една разправия, заради това, че по телефона не искат да приемат истинското показание, как трябвало да се говори с инкасаторката... -28юни – платих 50лв на заварчика Краси да запуши с ламарина страничната врата на мазето отвън, да направи стълбата към покрива(по искане от ап.36) и да завари прозореца на асансьорното помещение – дадох му ламарина; -7юли – дойде съдружникът на Марио Козовски – Божидар Божков, направи наново оглед на покрива и потвърди в общи линии офертата – размер 1820см Х 1060см общо 193м2, предварително изкърпване на повредената стара хидроизолация, после покриване с 4мм с посипка украинска хидроизолация, почистване на улуците, нивелиране и фугиране със силикон. Хидроизолация на асансьорната помещение, укрепване на ламарините; -13юли – почиствах железата от покрива и ги сложих в асансьорното помещение; Една каруца се напълни със тях- стари антери, метални тръби, на които са закрепвани антените, които трябваше да режа с флекс. -14юли – Купих 100бр. празни торби, циментова шпакловка, шпакла, кошче, за замазване. Бойко мъжът на Стойна, изнесе плочите с торби и част от железата. С моя помощ. -15юли – Слючване на договор с фирмата на Божидар Божков – самата фирма едва ли е актуална – той не й знае БУЛСТАТ-а. Търсих да има още поне един човек за да ми е свидетел – цъ! – мъртвилник. Най-разочароващо беше поведението на Леля Роси на която разчитах.(нищо не й казах, но от този ден тя не се държи така свойски, може би я гризе съвестта) Капарирах 2000лв на юнашко доверие – 1500лв изтеглих от сметката, в която се събират пари от блока и 500лв мои пари. Ако този човек реши да не се появи повече нямаше да мога да направя нищо освен да въстановя парите на хората и да пия студена вода. Леля Роси даде отчет за събраните пари след доста време, когато нещата вече потръгнаха. Измазах големите дупки на покрива на асансьорното помещение. Грундирах с тази замазка по ъглите. Укрепих ламарините около някои комини. Подготвих се за вариант ако се наложи сам да направя хидроизолацията, започнах да търся подходящ човек за помощник, но се оказа че синът на чистачката Стойна е отишъл на работа в Испания. -16.юли – изхвърлих боклуци от асансьорното помещение (20 торби) и почистих.(мъжът на Стойна беше точен – дойде навреме с каруцата  -  почисти дори и мазето) Готово е да се съхраняват материали. -17 юли -Гюла от 6-ти етаж, заплаши че щяла да престане да си плаща таксите, защото напомних козирките над балконите на 6-тия етаж да се ремонтират при желание и за сметка на собствениците на апартаментите. (Тук също смятам, че леля Роси е пуснала мухата – тя ми зададе този въпрос и е много наясно с нещата, но съвсем естествено се страхува от това че може да се въведат някакви правила и някой друг да има някакъв авторитет) Този въпрос беше засегнат на едно от първите събрания, когато се решаваше въпроса за покрива. Идеята не беше подкрепена. Гюла била ходила в общината и от там й казали че тези ремонти трябвало да се ремонтират за сметка на всички живущи. Казах й, че може да постави въпроса на разглеждане от общото събрание, защото само то може да реши, какви планови ремонти да се правят. Освен това й казах, че не може да иска да я уважавам при положение че ме заплашва, да спре да си плаща таксите. Вдигнах й скандал за нахалството. Тя ме прокълна! Казах й че мен много са ме кълнали още от малко момче – клетви от сорта „да ти изсъхнат ръцете, краката, семето...”  „Явно е е имало защо!” –беше нейният отговор. -17юли – Бай Димитър се похвали че е боядисал заварените места – на стълбата към тавана и долу на металната плоскост, която затваря страничния вход към мазето. Отидох да ги видя – избрал е интересен десен. Похвалих го, въпреки интересния десен – може би някой ден този цвят ще е много актуален. -21юли – поставих ключ и лампа във фоайето пред Абонатната станция. Оказа се че е прекъснат и кабела – смених го. -24юли – техник на една от интернет фирмите дойде за някакъв проблем– казах му да прехвърли кабелите, така че прозорецът да може да се остъкли. Той не го направи. Прехвърлих всички интернет кабели и най-после ремонтирах прозореца. -27юли- почиствах покрива – отрязах един кабел на антена, няколко дни преди това бях пренасочил антената за да видя дали някой ще пропищи. Понеже никой не пропища, сметнах че антената не се ползва и отрязах кабела. За мой късмет тя се оказа на съседа Бай Димитър. Купих съединители от Конрад за да го свържа кабела наново. -28юли – влязох в апартамента на Ветка и Димитър Стоименови на последния етаж. Гледах как да се замаже една фуга, която е над балкона им. Купих си сбруя за предпазна мярка, най-вече за смелост. Ще трябва да запълня тази фуга. Между другото погледнах радиаторите, дали са откачени.(Бай Вене и Гюла имаха съмнения, бяха ми казали че съседите им тайничко си пускат радиаторите.) Бяха откачени – за да се закачат трябва да се източва водата, което не може да остане незабелязано. - 2 август – проведохме събрание за да се гласува изравнителната сума за ремонта на покрива и да се гласуват пари за смяна на западните олуци – нещо абсолютно необходимо. След събранието Гюла отново започна да ме нагрубява, за това че не съм поставил на гласуване желанието й да се ремонтират козирките н -2 август – махнах гръмоотводните кабели. Преди време ги свързах долу, защото болтът беше махнат, но може би нарочно е махнат от ел.снабдяването. -16-22 август – майсторите направиха покрива. Смениха и олуците от западната страна. Изглежда добре, но трябва един проливен дъжд за проверка. Двама души от комисията по ремонта успях да убедя да се качат за да видят как е извършен ремонта. Третият каза че ми вярвал – това не ме устройва, защото той не е в комисията за да ми вярва, а за да си свърши работата. Основните суми са събрани(по 145лв), с изключение на ап.19. Необходимо е да се досъберат още 900лв, които бяха гласувани допълнително. Тази сума и до момента(29.12.2008г) не ми е въстановена.  - 30-31август – започвам да се готвя за сдаване на поста – правя протокал за нещата, които ще предам на следващия домоуправител – ключове, документи, телефонни номера. Поставих закачалка на прозореца между 4-5 етаж, за да не се блъска като го отварят. Отрязах тръбите в абонатната – трябва да се измаже. Старая се да направя схема на мазетата. Преместих кобелите за интернет през дупката и поставих стъкло на прозореца на асансьорното. -6-7септември – правя допълнителна хидроизолация на асансьорното, там където има фуги. Поставих полиуретан на фугата над апартамента на Ветка и Димитър. А също и от източната част където е казанчето за събиране ва вода. Използвах сбруята и алпинисткото въже за да огледам около казанчето. Видях как от съседния вход са направили така, че водата да се оттича към апартамента от нашия вход и да олива. Ужас! Поправих осветлението в северното крило на мазето. Вече съм готов и със схемата на мазетата. Започнах да измазвам в абонатната станция. Поставих една закачалка, така че таблото на репартитора за телефоните да се затваря добре. -6-7 септември – направих ремонт на хидроизолацията на козирката над входа. Така във входното фоайе вече не тече. -8-септември – Бай Димитър се беше оплакал, че от канализацията на горния етаж му тече. Показа ми мухлясалите тавани в банята спалнята и коридора, паднали мазилки на балкона... Направих снимки, написах едно писмо до съседката над него – молба да позволи да се открие къде е проблема, дали в нейната канализация или нещо по общите части. Ако нещата са в общите части, имах готовност да поема разходите по ремонта. Ако са в нейната канализация би следвало ремонтът да е за нейна сметка. Рано или късно трябваше да се решават и този вид спорове – канализацията на почти всеки апартамент тече. Бай Димитър беше много ербап, когато ми повдигна въпроса. Разправяше как щял да събере Общото събрание, да гласува за изгонването на съседката, ако не се съгласи да си ремонтира течовете. Успокоих го и му казах че това с изгонването не е тъй просто нещо, а и още е само законопроект. Той започна да говори че било прието и че имал адвокатка, която му казала че може да си изгони съседката, ако нарушава правилата. Ех... пустия му бай Димитър! Като му занесох снимките и писмото, което е от мое име (като домоуправител) си сви байрака. Оставих му нещата, да ги разгледа с дъщеря си и когато преценят да ми се обадят. Досега не са се обадили. -5 Октомври – Часът на истината! –през нощта валя пороен дъжд, имаше силен вятър, продължаваше и сутринта. Първият порой след ремонта на покрива. Станах рано – към 6ч, качих се на покрива и влязох в топлия таван за да видя дали няма течове от хидроизолацията. Направих снимки. Всичко беше точно, но видях че прониква влага от страни, нещо на което до тогава не бях обръщал внимание. Допълнително хидроизолирах прозорците на асансьорното, защото от единия се стичаше вода чак до стълбището.  -8 Октомври - Подготвих отчет – направих съобщение за събранието, на което трябва да сдам поста на следващия домоуправител. По този повод купих табло, където да се лепят съобщенията за ЕС. Дадох отчета на председателя на ревизионната комисия, да се запознае и да наприви доклад както е редно. Доклад на РК нямаше. Додох доклада и на леля Роси, като касиер. Два дни преди събранието ми даде нещо като отчет – тип халваджийска сметка. Беше се постарала да направи сметката и за предишната година. Направих ги както се полага – тя ги подписа. Това го отчитам като голям успех. - Събранието се проведе на 29. октовмри. Но не премина по запланувания дневен ред. Въпреки че изрично подчертах, че няма да се кандидатирам за домоуправител, хората не бяха подготвени. Съобщих че се оттеглям и че могат да изберат друго ръководство в двуседмичен срок, както е според закона. - 30 октомври . Насрочих ново събрание - Направи ми впечатление, че някой упорито късаше съобщенията за събрание. И аз съм упорит. -10 ноември – Деня на демокрацията – обикновено го отбелязвам при домашни условия. На тази дата трябваше да се избере нов домоуправител, но това не стана. Всеки, на когото беше предложено, си направи отвод. Единственото положително беше, че хората не искаха да изберат някого просто така, формално, за да има „някакъв” домоуправител, както е правено в други години. Някой хитро предложи да се кара по ред... Беше отхвърлено по мое настояване – аргументирах се с това, че не във всеки апартамент има подходящи хора за домоуправител. Има много възрастни хора. Една от съседките прояви невероятна активност, за да накара хората да ме преизберат – оставих я да прави каквото си иска. В края на краищата нито съм си дал съгласието, нито пък начина, по който тя се опита да проведе избора е легитимен. Разотидохме се – не се наложи да закривам събранието, защото такова не беше откривано. Насила хубост не става.   Епилог.
        Седмица след събранието изгоря крушката на стълбището на първия етаж. Интересно ми беше да видя, кога ще бъде сменена. Всички се оказаха железни. До момента никой не проявява ни най-малки признаци на слабост, за да смени една обикновена крушка на стълбището. Дори за Коледа! Довечера ще я сменя.  

Бих искала само да споделя,че вашия блог е много полезен на всички онези хора, които имат подобни неволи и се чудят как да съберат пари за едно ли ли друго по блоковете. Радвам се,че някой си е напарвил труда и наистина го е грижа не само за самия него, но и за неговите съседи.
Поздрави

Искаш ли да доидеш да живееш в нашия блок?

Здравейте,домоуправител съм от 1.5г,регистрирани сме по новия закон като"Общо събрание на собствениците".Касиерката си харчи пари непрекъснато за какво ли не без да ми иска разрешението .Не съм подписала нито един разход,сключва си договори и сменява катинари-просто все едно е и домоуправител.Когато я питам тя казва че е искала разрешение от контролния съвет ,а на тях казва,че е искала разрешение от мен.Ходи и прави клюки и интриги по входа.Моля,дайте съвет към кой да се обърна -мога ли да я дам на прокурор за самоуправство и каква е процедурата?